1.08.2007 г., 17:49

Накъде ?

751 0 1
Понякога иска ми се
друг път да хвана,
понякога питам се:
"ами ако падна?"

Падала съм и боли,
но нали така човек се учи,
ако не изобщо,
то поне да не повтаря грешките си отпреди.

Но струва ли си жертвата, се питам,
всеки носи своя кръст
и не гледа настрани.
Животът станал е като гора,
а вътре вълци-единаци ходят.
Вият, драскат и ръмжат.
Доближиш ли -
ще те разкъсат.

Дали и аз тоз път да хвана?
Усмивката си да изтрия,
да вия, драскам и ръмжа.
Да сложа маска на жена -
твърда, пресметлива, зла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най-хубавото при падането е, че ставаме!
    Много хубав стих, Поли!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...