5 jun 2019, 6:51  

Накъде?

  Poesía
1.1K 1 8

На този храм порутен всяка тухла

надвиснала над вярата ми сляпа,

с един гробовен тътен в мен избухва. 

Сама изграждам своята си стряха. 

 

Приклякам от понесени надежди 

тежащи с недоносени химери, 

натискащи до болка мойте плещи.

Тъгата с болката мащаби мери. 

 

Прииждащи водите ѝ ме давят. 

Измерват въздуха ми дълбочинно. 

Вземат го, а в мен оставят

унинието безпричинно. 

 

Надигната главата ми остава 

последната ми глътка перспектива. 

Отбито егото престава

да идва в мен. И си отива. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво! Поздравления за таланта!
    Прочетох и анализите, звучат доста обективно и професионално.
  • Очевидно този, който ми диктува в главата не е учил достатъчно😁. Стихчето написах за три минути и качих без грам редакция, защото го усетих правилно. Благодаря Ви, че виждате "хляб" в мен! Благодаря и за отделеното време, и на двама ви!
  • Според мен причастията правят изреченията тромави и малко неясни. Не са много характерни за българския и звучат книжно. Но пък наличието им може да се приеме и като стилистична функция. Краят може да се приеме и като окончателно "отиване", след многократно "преставане да идва".
  • Първо почнах да добавям препинателни знаци, после ми се прииска да пипна тия инветсии и да си го прочета по моя начин. Преди одобряването отмених поправките. Ако приемем, че след "надежди" се изброяват характеристики на надеждите, тряба да има тире преди изброяването.
  • В първото изречение липсва глагол. В третата строфа вместо "вземат ме", "отнасят ме" решава проблема. Съгласна съм за алогичността на края. Смятам, че недостатъците трябва да се указват, но предложения трябва да се дават само, ако авторът не е способен сам да намери решение. По-щадящо достойнството му е. И по-уважително към таланта му. Останалите неща за мен са бял кахър и могат и така да си останат. Липсват и някои запетайки, но това може да се приеме и като целенасочено.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...