МаЖор (Мария Божкова)
93 90
5.06.2019 г., 6:51 ч.  

Накъде? 

  Поезия
696 1 8

На този храм порутен всяка тухла

надвиснала над вярата ми сляпа,

с един гробовен тътен в мен избухва. 

Сама изграждам своята си стряха. 

 

Приклякам от понесени надежди 

тежащи с недоносени химери, 

натискащи до болка мойте плещи.

Тъгата с болката мащаби мери. 

 

Прииждащи водите ѝ ме давят. 

Измерват въздуха ми дълбочинно. 

Вземат го, а в мен оставят

унинието безпричинно. 

 

Надигната главата ми остава 

последната ми глътка перспектива. 

Отбито егото престава

да идва в мен. И си отива. 

 

© Мария Божкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво! Поздравления за таланта!
    Прочетох и анализите, звучат доста обективно и професионално.
  • Очевидно този, който ми диктува в главата не е учил достатъчно😁. Стихчето написах за три минути и качих без грам редакция, защото го усетих правилно. Благодаря Ви, че виждате "хляб" в мен! Благодаря и за отделеното време, и на двама ви!
  • Според мен причастията правят изреченията тромави и малко неясни. Не са много характерни за българския и звучат книжно. Но пък наличието им може да се приеме и като стилистична функция. Краят може да се приеме и като окончателно "отиване", след многократно "преставане да идва".
  • Първо почнах да добавям препинателни знаци, после ми се прииска да пипна тия инветсии и да си го прочета по моя начин. Преди одобряването отмених поправките. Ако приемем, че след "надежди" се изброяват характеристики на надеждите, тряба да има тире преди изброяването.
  • В първото изречение липсва глагол. В третата строфа вместо "вземат ме", "отнасят ме" решава проблема. Съгласна съм за алогичността на края. Смятам, че недостатъците трябва да се указват, но предложения трябва да се дават само, ако авторът не е способен сам да намери решение. По-щадящо достойнството му е. И по-уважително към таланта му. Останалите неща за мен са бял кахър и могат и така да си останат. Липсват и някои запетайки, но това може да се приеме и като целенасочено.
  • Е, чак задълбочен анализ не е. Няма конкретни примери, цитати, предложения.
    Егото може да си отиде, да престане да идва и да умре. Ако първо е убито, очевидно нама да идва и не е логично да си стиде, след като не е дошло. В поезията, казват, всичко е позволено. Да, но и почти винаги може да се каже по по-добър начин.
    Не бих коментирал нещо (някого), ако не виждам "хляб" в него.
  • Благодаря за задълбочения анализ.
    За съжаление никак не се вземам на сериозно в поезията. Поне не толкова, колкото на вас ви се иска. Пиша със сърце и това е моят отдушник. Не си падам по правила. Не ги и знам. И все пак достигам до нечии сърца, а те ме разбират без анализ и критика.
    Усмихнат ден от мен 😊!
  • Има добри попадения в пъвите две строфи, нататък ненужните инверсии правят стиховте по-трудни за четене и за разбиране, вместо да ги поетизират, каквато верятно е била идеята. Има една аритмия, и намален размер в три стиха. Във финала май се получава алогизъм. Мисля, че третата и четвъртата строфа трябва да се пипнат.
Предложения
: ??:??