12 jun 2015, 21:02

Накъде върви светът?

  Poesía » Civil
569 1 2

НА КЪДЕ ВЪРВИ СВЕТЪТ ?

 

Дните спокойни - дали ни отминаха,

и че краят наближава - дали е истина...?

Вяра и човечност векове ни крепяха.

Къде се разпиля сговорната дружина,

с която можем планина да повдигнем ?

Нахално, злобно, безумно се държим

и как скачаме като навита пружина,

че еди-кой си накриво ни поглеждал.

За гуша се хващаме роднина с роднина,

бащините имоти разпродаваме без жал

и зова на кръвта от алчност не чуваме.

Безпочвена увереност демонстрираме

и с думи жестоки бодем, като с кинжал,

нараняваме и дори чувствата убиваме.

На съвестта механизма, така ръждясал,

с разкаяние да смажем рядко успяваме.

Логичен е въпросът, от казаното до тука:

Дали светът какъвто е, ще се пропука,

заради всичко ценно, което заравяме ?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светът си е обърнал наопаки! Последни времена са.Ще се опитам да
    отговоря на финалния въпрос:"Дали свитът какъвто е ще се пропука,
    заради всичко ценно, което заравяме?"
    Откровение на Господ Исус Христос гл.22стих11, 12 13
    "Който върши неправда, нека върши и занапред неправда: и който е нечист
    , нека бъде и занапред нечист: и праведният нека върши и занапред правда и святият нека бъде и занапред свят.
    Ето, ида скоро: и моята награда е с мен: и ще отплатя на всеки
    според делата му.
    Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят."
    Нека всеки чете и разсъждава!
    Поздравявам те, Весела, за прекрасната тема!Бъди благословена!
  • Тревожни констатации и въпроси споделяш...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...