NovelaDenarova
60 el resultado
Ти, мое
криво огледало,
така жално и несретно,
от кристали не, от чувства-
объркани, разпилени, крият се те ...
  548 
В първия ден избухва силна светлина
и кълбото огнено в плен се залюлява
на облаци от дим и стълб от топлина.
Вълшебството чудно там се сътворява.
Ден втори и навред е необятната шир ...
  585 
Тя е мъничка, но игрива
и е доста закачлива.
Пъргава е знай в гората,
по клоните и на земята.
Рунтавата и опашка има ...
  543 
Времето сега е неродено,
то е за отминалите ни деди,
а съзнанието ни победено
клетви тежки все за тях реди.
За всичко е тяхна вината... ...
  717 
Знам, че
от мислите ми,
толкова нежни и обични
мога да направя мамо аз за тебе
букет и с не от свила панделка ще го ...
  383 
Избледняха спомените,
като цветовете на едно младежко лято
и очертанията на отлитащото ято.
Повехнаха мечтите,
като дърво, прекършено от вятъра ...
  546 
Без посока из живота движим се,
безпътни пак по течението
ту, бавно така носим се
или стоим на място
ту, сякаш буйна река, рушим ...
  937 
Обсебено куче, не спи, упорито търси,
нищо, че на лъжите една им е позата,
и без да е важно кой ще се измърси
от душата ти, ако попие проказата.
Подлостта ти как печели доверие, ...
  597 
Да поработим трябва за света,
с перото, както ние можем
и докоснем с пламенни слова,
най-фините човешки струни.
Да напълним бъчвите догоре, ...
  602 
Иска ми се да можех времето да върна–
мечтите от детството и разтуптяното сърце,
с което моята баба отивах да прегърна,
застанала на прага с разтворени ръце.
Полазват ме от вълнение тръпки, ...
  1370 
Неловко е когато нещо губи смисъл
или може би на мен така ми се струва.
Как да се мъча да събуждам размисъл,
когато в черупка всеки съществува?
Да, мога да бъда само мила и любезна, ...
  468 
Противоречия в душите ни вилнеят
и по малко изпепеляват ги всеки ден.
От суетата изплетени люлки ни люлеят
с ритъм, така лудешки и непотребен.
Да забравяме започнахме каквото, ...
  766 
Ще ти бъда аз вярна, наистина до край,
защото винаги към тебе ще се завръщам,
за да преосмисля път извиващ се без край
в спомени, които един по един обръщам.
Без да мога да успея да те разбера докрай, ...
  1293 
Зимата се завърна, а снегът се стеле като пелена
и така ми затрупа най-чистото зелено в душата.
Без да има избор пролетта отстъпи, неразлистена.
Защо ли цъфнаха игликите и се завърнаха ятата...?
Жадувам за топлина, цветя, ведро небе и песен птича, ...
  603 
Живеех, както животът ми позволи да живея.
Пеех все същата песен, колкото мога да пея.
Не позволих на миналото да ми бъде съдник.
Не допуснах да заприличам на уморен пътник.
Открих как всичко, което става, има своя смисъл. ...
  1316 
Да мога, като амазонка да препусна
насред глъчката и неспирния тропот
и така опиянена да съм, да допусна,
от вино, носещо името „живот“.
От истинската му мъдрост, да отпия ...
  488 
Остана ми дълбока диря в сърцето -
от истинска благодарност, любов и тъга.
Пак е Задушница и шепне небето
своите тайни в разноцветна дъга.
Погледи нежни, усмивки прекрасни, ...
  1921 
С мисълта, че съм единствена,
след красноречие безспорно,
като от бутилка вино замаяна
да бъда, очаквал си навярно.
На думи, много ти е лесно, ...
  506 
Дъждът, който сега вали, не спира,
на вади стича се по стъклата
и нов е светът, заради него,
като по-чисто всичко направи.
Но именно той ме възпира навън ...
  557 
Мънисто от една вълшебна огърлица
може би е всеки, в този свят голям
и от първия ден пази ни като орлица -
майчица една, с нестихващ плам.
Докато още нямаме брони и крила, ...
  1401 
Ще търси окото унесено и без почивка,
за да успее да открие „живото“ изкуство,
което да умее да погали с една усмивка
душата, да я приласкае и завие с чувство.
„Изкуството отвътре“ е с порив изразено, ...
  625 
МИЛОСТ
Тъй висока е цената
на божията милост
за вече изгубилия всичко,
който левчето последно ...
  477 
ВИНАГИ ДОСТОЙНО
Достойно за всички нас е времето.
Каквото посяхме, това ще пожънем
и какви майстори сме в лицемерието,
щом с възмущение наум само да викнем ...
  535 
ЛУНИТЕ В ЖИВОТА МИ
Вечното отричане на зримите неща
нашепва за отчаяното ми безсилие,
но надеждата е пак с мен на среща
и предлага "спасително" примирие. ...
  534 
ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ
Животът отминава и в кръговрата
безжалостен и толкова неуморен
денят заменя нощта, а лятото - зимата,
това факт е, очевидно безспорен. ...
  537 
ЩЕ НОСЯ ЛИ ЕСЕНТА В РЪЦЕ?
Няма да те пусна да си тръгнеш,
без да те прегърна за раздяла.
Теменужки за мене как береш-
в сън един, може би съм те видяла. ...
  615 
МАГНЕТИЗЪМ
Настоящето може и да е съвкупност от грешки,
които тежат и греховно накланят везната,
но жестокостта, дали е плод на ум човешки
или във време последно, е знак от тъмнината...? ...
  579 
НА МАГИЯ
Реки от безмълвни желания
понасят, в люлеещи прегръдки,
разнебитената моя същност,
на сал от струпани страдания. ...
  624 
ДУШАТА И СТИХЪТ
Душата и без посока да се скита,
стихът с лекота в нея пак ще се заплита,
че взима тя герои от живота сложен,
необятно труден и много тревожен. ...
  663 
РАЗКРЕПОСТЯВАНЕ
Дума по дума - разпространена е клюката.
Присмех след присмех - забравена е скуката.
Човекът мяра да не спазва, ако продължава,
съвсем малко остава до пълна самозабрава. ...
  656 
ОСТАНЕ ЛИ РАЗСТОЯНИЕ
Чувства милостиви вълнуват ни душите
винаги, но че това не е достатъчно съвсем
за да можем да се смятаме добри - дали знаем?
Зад големите ни успехи, че единствено силите ...
  487 
ВЕЧНОСТ
Магическа е тази реалност и сякаш в измислен свят
ще видиш живот в щастие и болка - вечен кръговрат.
Времето не ти е враг, защото няма край или начало,
а ти си единна същност - образ докоснат в огледало. ...
  626 
ДУХ И МАТЕРИЯ
Надвисва орлова сянка над гората
и по инстинкт всичките твари замират,
сякаш са под влияние на хипнозата
на някой магьосник, но без да заспиват. ...
  644 
РАЗЛИЧЕН СВЯТ
Те са завинаги двама, защото са от камък,
едни пленници волни на изумрудената шир
и тя е техният кристално-пясъчен замък,
в който векове посрещат и царуват в мир. ...
  553 
МИСЛИ ЗА ЛЮБОВТА И ОЩЕ НЕЩО...
Разминавам се с любовта - ден след ден,
във всяко загрижено или усмихнато утро.
Веднъж само я зърнах в поглед смутен
и каза: "Здравей!" или може би "Добро утро!". ...
  755 
НА КАНАПЕТО
Думата в края на деня пак има умората
и с гласа и говори всяка клетка на тялото.
Свечерява се навън, а също и в душата,
докоснала отлитащия полъх на лятото. ...
  606 
ЗВЕЗДАТА НА ЧЕЛОТО
Сътворена е звездата, за да гори,
заради всеки на челото му блести.
Галактиката заря нова ни вести -
малка душа е родена за да твори. ...
  596 
РАЗВЯТА СИНЕВА
Красотата съвсем навреме се показва,
за да ми спре дъха почти ненадейно.
Земята чудните си приказки разказва,
а капки дъждовни блещукат чародейно. ...
  570 
ЩЕ ОСТАНА ВЯРНА
Обичам разстоянието, което ме дели от теб
и времето стремглаво или безумно спряло.
Разказвай ми за всичко, недей да спираш Феб
и нека думите да донесат новото начало. ...
  496 
ПОРОБВАЩИ СВЕТЛИНИ
Духа да събудим и в едно с него сетивата
и делници сиви и субординации излишни
за ден да оставим и да хващаме гората.
Градът е там, сред шумно-прашни улици, ...
  534 
Propuestas
: ??:??