НАЛЕЙ МИ ВИНО
Налей ми вино -
нека да тежи от истина!
До капка ще изпия чашата
със нямата ти изповед.
От истината ще остана
срамно гола...
Нека се отвори раната
от стара болка незараснала,
аз пак ще я зашия,
скърцайки със зъби...
От тишина ще стана глуха,
от тъмнина ще ослепея
и пак ще тръгна
с кръста си нагоре,
сред виковете на тълпата
и удари на вчерашни приятели.
Нека са щастливи бедните
и гладните за зрелища
да са нахранени.
Вината на невинните
се плаща скъпо.
Нека да е дълъг пътят -
с кървяща плът
в крещящото мълчание,
върха ще стигна,
а там е винаги разпятие.
Пироните във дланите
ще мерят пулса ми,
от вените разкъсани
ще блика болката
на тласъци.
Но чакащите да умра
ще бъдат пак излъгани.
И ще възкръсна -
не от мъртвите -
от себе си отново
ще възкръсна
и пътят си ще продължа,
пречистена от болката.
Обичах те,
а да обичаш
не е грешка...
Налей ми вино -
нека да е тежко!
17.02.2007г.
© Даша Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Има нещо мазохистично в чувството, но точно това ми хареса- категоричността...
-
Георги, НИКОГА не съм била революционерка. Напротив, винаги съм знаела, че ЕВОЛЮЦИЯТА е пътят. ЕВОЛЮЦИЯТА на всеки един човек е пътят към съвършенството на духа. И съм го казвала многократно. Благодаря на всички, които прочетоха.
-
Наздраве,мъченице-революционерке... поздравче!
-
Поздравления, Даша!!!
-
Поздравявам те отново!!!
-
Да обичаш не е грешка,грешка е,ако никога не си обичал!
Поздрав и от мен за силния стих! -
Тежки са и думите ти, Даша!!!
Поздрав от мен! -
Всяка дума сякаш пада тежко. Поздравления, Даша!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
