НАЛЕЙ МИ ВИНО
Налей ми вино -
нека да тежи от истина!
До капка ще изпия чашата
със нямата ти изповед.
От истината ще остана
срамно гола...
Нека се отвори раната
от стара болка незараснала,
аз пак ще я зашия,
скърцайки със зъби...
От тишина ще стана глуха,
от тъмнина ще ослепея
и пак ще тръгна
с кръста си нагоре,
сред виковете на тълпата
и удари на вчерашни приятели.
Нека са щастливи бедните
и гладните за зрелища
да са нахранени.
Вината на невинните
се плаща скъпо.
Нека да е дълъг пътят -
с кървяща плът
в крещящото мълчание,
върха ще стигна,
а там е винаги разпятие.
Пироните във дланите
ще мерят пулса ми,
от вените разкъсани
ще блика болката
на тласъци.
Но чакащите да умра
ще бъдат пак излъгани.
И ще възкръсна -
не от мъртвите -
от себе си отново
ще възкръсна
и пътят си ще продължа,
пречистена от болката.
Обичах те,
а да обичаш
не е грешка...
Налей ми вино -
нека да е тежко!
17.02.2007г.
© Даша All rights reserved.
