21 jun 2010, 16:48

Налей, приятелю, по питие!

  Poesía
1.1K 0 14
И всичко е случайност,
и уж случайност няма.
     
И закодирана била съдбата, 
а можела да се променя.
     
Днес някой взел ти е душата,
а утре ти си му отнел я.
     
Сега вървя си по Земята…
след миг търси ме в небесата.
     
Така се случваха нещата
при теб и мен с години.
     
Веднъж от любовта познати,
а после разделени, нелюбими.
     
Случайност или не?  
Съдбовен пръст или какво?
     
Отново си пред мен сега,
а аз не знам дори защо.
     
Мълчанието къса мрака,
около нас парченцата живот.
     
Очите ти ме питат нещо.
Лицето твое - цяло житие.
     
Усмихвам се. И казвам просто:
Налей, приятелю, по питие!
     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...