kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
21.06.2010 г., 16:48 ч.

Налей, приятелю, по питие! 

  Поезия
880 0 14
И всичко е случайност,
и уж случайност няма.
     
И закодирана била съдбата, 
а можела да се променя.
     
Днес някой взел ти е душата,
а утре ти си му отнел я.
     
Сега вървя си по Земята…
след миг търси ме в небесата.
     
Така се случваха нещата
при теб и мен с години.
     
Веднъж от любовта познати,
а после разделени, нелюбими.
     
Случайност или не?  
Съдбовен пръст или какво?
     
Отново си пред мен сега,
а аз не знам дори защо.
     
Мълчанието къса мрака,
около нас парченцата живот.
     
Очите ти ме питат нещо.
Лицето твое - цяло житие.
     
Усмихвам се. И казвам просто:
Налей, приятелю, по питие!
     

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??