Налей, приятелю, по питие!
| И всичко е случайност, | ||
| и уж случайност няма. | ||
| И закодирана била съдбата, | ||
| а можела да се променя. | ||
| Днес някой взел ти е душата, | ||
| а утре ти си му отнел я. | ||
| Сега вървя си по Земята… | ||
| след миг търси ме в небесата. | ||
| Така се случваха нещата | ||
| при теб и мен с години. | ||
| Веднъж от любовта познати, | ||
| а после разделени, нелюбими. | ||
| Случайност или не? | ||
| Съдбовен пръст или какво? | ||
| Отново си пред мен сега, | ||
| а аз не знам дори защо. | ||
| Мълчанието къса мрака, | ||
| около нас парченцата живот. | ||
| Очите ти ме питат нещо. | ||
| Лицето твое - цяло житие. | ||
| Усмихвам се. И казвам просто: | ||
| Налей, приятелю, по питие! | ||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
