13 oct 2025, 11:48  

Нали?

  Poesía
209 3 3

Замлъкнаха ли всичките поети,
та ти, любов, така осиротя?
И дрипите, от сметището взети,
прикрила си с изкуствени цветя.

Забравиха те всички музиканти
и композират само за пари?
Поевтиня фалшивото "Кианти"
и в него няма истина дори.

Душите, уж са същите – сърцати,
а този свят се лута ослепял
и аз съм като тебе, непозната,
за мене не е писал, нито пял

животът ми. Все злобен и проклет е.
Навярно тъй е писано било.
Ела, любов, за тебе имам цвете,
ще поделим едното ми крило,

мълчи и чуй небето как шепти ни,
дъждът в очите нека не вали.
Две скитници сме с тебе. Нелюбими.
Ти имаш мен, а тебе – аз. Нали?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...