Нали обичах ...

Poesía

790 0 0

Нима съм аз? Не знам!
Изтъкан съм от въпроси
за битието и онзи срам,
човек за човещина да проси ...

Когато се събуждам сутрин,
някак въпреки смъртта,
все сглобявам цветен пъзел,
който оформя ми душа.

С нея външно оцелявам,
но вътрешно трептя,
като брулен лист от вятър,
вкопчен в своята бреза.

Едничка душицата разбира,
защо помръква моя ден,
когато топлината си отива,
с крадена доброта от мен.

Нима съм аз? Не знам!
Нали обичах този свят,
защо ме изоставя сам
и ме моли да го мразя ...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0