1.02.2020 г., 0:47 ч.

Нали обичах ... 

  Поезия
654 0 0
Нима съм аз? Не знам!
Изтъкан съм от въпроси
за битието и онзи срам,
човек за човещина да проси ...
Когато се събуждам сутрин,
някак въпреки смъртта,
все сглобявам цветен пъзел,
който оформя ми душа.
С нея външно оцелявам,
но вътрешно трептя,
като брулен лист от вятър,
вкопчен в своята бреза. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Предложения
  • Написах се в един-единствен стих с надеждата, че пак ще оживея. Кадеше времето прашеца си тъй тих и ...
  • Ще падне слънцето в тревите неизбежно, до облаците легнали встрани. Забулено с кълбета бяла прежда, ...
  • Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...

Още произведения »