Нима съм аз? Не знам!
Изтъкан съм от въпроси
за битието и онзи срам,
човек за човещина да проси ...

Когато се събуждам сутрин,
някак въпреки смъртта,
все сглобявам цветен пъзел,
който оформя ми душа.

С нея външно оцелявам,
но вътрешно трептя,
като брулен лист от вятър,
вкопчен в своята бреза.

Едничка душицата разбира,
защо помръква моя ден,
когато топлината си отива,
с крадена доброта от мен.

Нима съм аз? Не знам!
Нали обичах този свят,
защо ме изоставя сам
и ме моли да го мразя ...?