Млъкни, сърце! Нали ти казах,
че пулсът ти не ми е здравословен!
Не ме измъчвай пак на халост
със ритъма любовно-невъзможен!
Да ти крещя или да плача?
Не зная как до теб да стигна...
Добре, признавам твоята задача...
Признавам, че си още живо!
Но ти поспри, заспи, те моля!
Нали разбра, че с всяка доза
отново, като че си на война
и с разума във невъзможна симбиоза...