Нали затова си любов?
Не те пожелавам, любов,
даже на враговете си черни.
За такава болка кой е готов?
С нищо не може да се измери...
Нито с усмивки, нито със сълзи,
нито с викове, нито със шепот,
бавно убива, бавно, не бърза,
като въглен почерня душите полека...
В длани държа я, стискам я в шепи,
тази любов-убийца коварна,
дето сърцето на парчета разцепи...
и нарани ме с болка кошмарна.
Но, въпреки всичко, любов, те обичам.
Нали затова си любов?
Прощавам ти... прощавам ти всичко.
За още дори съм готов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Или Дадарова Todos los derechos reservados
