Нали затова си любов?
Не те пожелавам, любов,
даже на враговете си черни.
За такава болка кой е готов?
С нищо не може да се измери...
Нито с усмивки, нито със сълзи,
нито с викове, нито със шепот,
бавно убива, бавно, не бърза,
като въглен почерня душите полека...
В длани държа я, стискам я в шепи,
тази любов-убийца коварна,
дето сърцето на парчета разцепи...
и нарани ме с болка кошмарна.
Но, въпреки всичко, любов, те обичам.
Нали затова си любов?
Прощавам ти... прощавам ти всичко.
За още дори съм готов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
