20 mar 2008, 8:16

Намек 

  Poesía
860 0 11
Дълбоко вино си. Не смогнах да преплувам
руменината топла на страните ти,
а мислех - пресушил съм толкоз бъчви
и ти ще си поредна сладка глътка...
Дълбоко вино си. Опитах да нагазя,
но спря ме острието на зениците
и погледът ти сграбчи ме за гърлото,
и жаден бях. И двамата го знаехме...
Поднесоха ми лъскава бутилка.
Ах, как не ми се искаше да цопвам
в бълбукащите локви на шампанското,
заобграден от хиляди мехурчета... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??