divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
20.03.2008 г., 8:16 ч.

Намек 

  Поезия
834 0 11


Дълбоко вино си. Не смогнах да преплувам
руменината топла на страните ти,
а мислех - пресушил съм толкоз бъчви
и ти ще си поредна сладка глътка...

Дълбоко вино си. Опитах да нагазя,
но спря ме острието на зениците
и погледът ти сграбчи ме за гърлото,
и жаден бях. И двамата го знаехме...

Поднесоха ми лъскава бутилка.
Ах, как не ми се искаше да цопвам
в бълбукащите локви на шампанското,
заобграден от хиляди мехурчета...

Домашно вино си налях. Възкисело.
Уж свикнал с него бях, а ми се гадеше
при мисълта за твоите нюанси,
за твоя вкус, за твойто шумолене...

Когато утре дойде гроздоберът
на лозето до дядовата нива,
не идвай там - ужасно е рисковано!
Ще се удавя, както те отпивам.

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??