2 mar 2010, 16:18

Намерение за взимане

  Poesía
824 0 11

Харесах се ужасно тази сутрин,

 

дори за малко да помисля, че съм хубава.

 

Един безцветен замъглен прозорец

 

след мене се обърна и подсвирна.

 

 

 

А двойка гълъби, унесени във спорове,

 

тактуваха във ритъма на вечности

 

„Красива като тях!” - Не се шегувай,

 

косата ми е луда и несресана...

 

 

 

И бързо подминавам булевардите.

 

Понякога си губя ръкавиците.

 

Понякога ми е студено, не понякога.

 

По сиво заприличала на птиците...

 

 

 

И в цялата внезапна моногамия,

 

където безпокойството е стимула

 

да бъдем по-открити и пространствени,

 

ти идваш с намерение за взимане?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...