Намерение за взимане
Харесах се ужасно тази сутрин,
дори за малко да помисля, че съм хубава.
Един безцветен замъглен прозорец
след мене се обърна и подсвирна.
А двойка гълъби, унесени във спорове,
тактуваха във ритъма на вечности
„Красива като тях!” - Не се шегувай,
косата ми е луда и несресана...
И бързо подминавам булевардите.
Понякога си губя ръкавиците.
Понякога ми е студено, не понякога.
По сиво заприличала на птиците...
И в цялата внезапна моногамия,
където безпокойството е стимула
да бъдем по-открити и пространствени,
ти идваш с намерение за взимане?!
© Евгения Илиева All rights reserved.
