18 feb 2009, 17:30

Намерих го 

  Poesía
702 0 10
 

Намерих го, прегърнал вятъра,

скитащ се сред облачни кълба,

в прегръдката на лунен диск,

намерих го, говорещ със една звезда.

 

Намерих го, притихнал в мъката,

в красивия сумрак на вечността,

в тъжната смиреност на душата,

намерих го, отключих и го възродих.

 

Събудих го, откраднах тишината му,

тревогата и горестта му разпилях,

с тънки пръсти погалих синевата

и в звън отекна идващият  ден.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??