18 февр. 2009 г., 17:30

Намерих го 

  Поэзия
721 0 10
 

Намерих го, прегърнал вятъра,

скитащ се сред облачни кълба,

в прегръдката на лунен диск,

намерих го, говорещ със една звезда.

 

Намерих го, притихнал в мъката,

в красивия сумрак на вечността,

в тъжната смиреност на душата,

намерих го, отключих и го възродих.

 

Събудих го, откраднах тишината му,

тревогата и горестта му разпилях,

с тънки пръсти погалих синевата

и в звън отекна идващият  ден.

© Здравка Бонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??