Плувам в пустиня, спъвам се в море,
в жаждата на милостиня,
в подсмърчането на дете,
и с влагата в обувките
приличам на дръвче,
което долу схлупено
прилича на дете...
Мъртъв глас, мъртъв валс,
сдавен шанс в шумовете на буря,
хваща ме срам, че приличам на щура...
Разлистена горе съм само воля,
а долу - самотни ръце...
Ще бъде, каквото е.

Вятър, с който ме целуваш ти.
Слънце, слънце, с което падат звезди.
И мисъл, мисъл, с която съм само дете.
И кисело, от лимонче, което ми взе

с двете красиви ръце
и стана небе
и приюти всичките ми птички.
Днес... днес е ден. Утре... ще съм с теб...