19 мая 2016 г., 00:15

Намерих си глас (Пътувам)

430 1 0

 

Плувам в пустиня, спъвам се в море,
в жаждата на милостиня,
в подсмърчането на дете,
и с влагата в обувките
приличам на дръвче,
което долу схлупено
прилича на дете...
Мъртъв глас, мъртъв валс,
сдавен шанс в шумовете на буря,
хваща ме срам, че приличам на щура...
Разлистена горе съм само воля,
а долу - самотни ръце...
Ще бъде, каквото е.

 

Вятър, с който ме целуваш ти.
Слънце, слънце, с което падат звезди.
И мисъл, мисъл, с която съм само дете.
И кисело, от лимонче, което ми взе

с двете красиви ръце
и стана небе
и приюти всичките ми птички.
Днес... днес е ден. Утре... ще съм с теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...