9 nov 2010, 20:48

Намерих те... 

  Poesía » De amor
873 0 5

Колко пътища обърках,

за да стигна до теб.

Скитах - обезверена,
объркана
и самозаличена.

Молех се ненадейно
да ме спреш. За миг
да си почина.

С длани топлина да ми дадеш.
Със сърцето си да те усетя.
Да повярвам, че още ме има,
нищо, че е бяла,
студена и самотна зима.

И мислех си, че те откривам.
В пустите  пресъхнали полета,
в облачното време,
в счупените клони на крехките
дървета.

Знаех, че те имам.
Като топъл дъжд,
като ласкав слънчев лъч.
като притихнал стон.

Но ти все не идваше,
а аз не спирах да греша.

......

Ах, колко пътища обърках,
за да стигна до теб сега.


Мечта.

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • радвам се ,че си от първите ми попадения тук . Този не е по-малко по-добър стих от другите. Харесва ми стилът ти, продължавам
  • !!!
  • Толкова е красиво, изпълнено с надежда и копнеж, много ми хареса, браво !
  • Благодаря ти ! Наистина всяка една дума извира от душата ми и явно това се усеща ! Благодаря още веднъж!
  • Красиво,затрогващо и леко тъжно! Тези думи направо искрят от емоция!
Propuestas
: ??:??