Намерих те...
Колко пътища обърках,
за да стигна до теб.
Скитах - обезверена,
объркана
и самозаличена.
Молех се ненадейно
да ме спреш. За миг
да си почина.
С длани топлина да ми дадеш.
Със сърцето си да те усетя.
Да повярвам, че още ме има,
нищо, че е бяла,
студена и самотна зима.
И мислех си, че те откривам.
В пустите пресъхнали полета,
в облачното време,
в счупените клони на крехките
дървета.
Знаех, че те имам.
Като топъл дъжд,
като ласкав слънчев лъч.
като притихнал стон.
Но ти все не идваше,
а аз не спирах да греша.
......
Ах, колко пътища обърках,
за да стигна до теб сега.
Мечта.
© Полина All rights reserved.
Благодаря още веднъж!
