Намерих те...
Колко пътища обърках,
за да стигна до теб.
Скитах - обезверена,
объркана
и самозаличена.
Молех се ненадейно
да ме спреш. За миг
да си почина.
С длани топлина да ми дадеш.
Със сърцето си да те усетя.
Да повярвам, че още ме има,
нищо, че е бяла,
студена и самотна зима.
И мислех си, че те откривам.
В пустите пресъхнали полета,
в облачното време,
в счупените клони на крехките
дървета.
Знаех, че те имам.
Като топъл дъжд,
като ласкав слънчев лъч.
като притихнал стон.
Но ти все не идваше,
а аз не спирах да греша.
......
Ах, колко пътища обърках,
за да стигна до теб сега.
Мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
Благодаря още веднъж!
