Намерих те във утрото в сияние,
застлало с ласка миглите ти.
Със привидението от съня ти
дойдох очаквана във мислите.
Посрещнаха ме нереални спомени,
залепнали от чакане в косите ми,
два бели гълъба отлитнали
се върнаха отново във очите ми.
Очите си затвори ли за мен...
Да мога отново да се върна
във утрото, в съня ти, със сияние,
че пазиш още спомена за мен.