2 ago 2015, 22:53  

НAмираМ

  Poesía
796 0 6

Все още те намирам,
сред книгите и сред тетрадките
ръкописен и печатен.
И в двете снимки
- защо не обичаш да се снимаш...?
Намирам те в смърфовете на витрината ми
и в онова първо цвете от хартия
- знаеш ли, оттогава се превърна в моята стихия.
Намирам те по моста на влюбените,
от време на време и във филмите,
романтичните,
комичните,
леко драматичните.

Намирам те край Раковска,
по канала и зад стадиона 
- действаш ми като беладона, 
намирам те в парка,
на онази пейка и беседка
- в спомените изниква една прекрасна гледка, 

а дъхът ми се накъсва в многоточия.
И няма да забравя.
Ще продължавам да те намирам
в пет букви, тъй като това
е моето всичко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...