2 ago 2015, 22:53  

НAмираМ

  Poesía
800 0 6

Все още те намирам,
сред книгите и сред тетрадките
ръкописен и печатен.
И в двете снимки
- защо не обичаш да се снимаш...?
Намирам те в смърфовете на витрината ми
и в онова първо цвете от хартия
- знаеш ли, оттогава се превърна в моята стихия.
Намирам те по моста на влюбените,
от време на време и във филмите,
романтичните,
комичните,
леко драматичните.

Намирам те край Раковска,
по канала и зад стадиона 
- действаш ми като беладона, 
намирам те в парка,
на онази пейка и беседка
- в спомените изниква една прекрасна гледка, 

а дъхът ми се накъсва в многоточия.
И няма да забравя.
Ще продължавам да те намирам
в пет букви, тъй като това
е моето всичко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...