Aug 2, 2015, 10:53 PM  

НAмираМ

  Poetry
798 0 6

Все още те намирам,
сред книгите и сред тетрадките
ръкописен и печатен.
И в двете снимки
- защо не обичаш да се снимаш...?
Намирам те в смърфовете на витрината ми
и в онова първо цвете от хартия
- знаеш ли, оттогава се превърна в моята стихия.
Намирам те по моста на влюбените,
от време на време и във филмите,
романтичните,
комичните,
леко драматичните.

Намирам те край Раковска,
по канала и зад стадиона 
- действаш ми като беладона, 
намирам те в парка,
на онази пейка и беседка
- в спомените изниква една прекрасна гледка, 

а дъхът ми се накъсва в многоточия.
И няма да забравя.
Ще продължавам да те намирам
в пет букви, тъй като това
е моето всичко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...