Aug 2, 2015, 10:53 PM  

НAмираМ

  Poetry
802 0 6

Все още те намирам,
сред книгите и сред тетрадките
ръкописен и печатен.
И в двете снимки
- защо не обичаш да се снимаш...?
Намирам те в смърфовете на витрината ми
и в онова първо цвете от хартия
- знаеш ли, оттогава се превърна в моята стихия.
Намирам те по моста на влюбените,
от време на време и във филмите,
романтичните,
комичните,
леко драматичните.

Намирам те край Раковска,
по канала и зад стадиона 
- действаш ми като беладона, 
намирам те в парка,
на онази пейка и беседка
- в спомените изниква една прекрасна гледка, 

а дъхът ми се накъсва в многоточия.
И няма да забравя.
Ще продължавам да те намирам
в пет букви, тъй като това
е моето всичко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...