2.08.2015 г., 22:53  

НAмираМ

795 0 6

Все още те намирам,
сред книгите и сред тетрадките
ръкописен и печатен.
И в двете снимки
- защо не обичаш да се снимаш...?
Намирам те в смърфовете на витрината ми
и в онова първо цвете от хартия
- знаеш ли, оттогава се превърна в моята стихия.
Намирам те по моста на влюбените,
от време на време и във филмите,
романтичните,
комичните,
леко драматичните.

Намирам те край Раковска,
по канала и зад стадиона 
- действаш ми като беладона, 
намирам те в парка,
на онази пейка и беседка
- в спомените изниква една прекрасна гледка, 

а дъхът ми се накъсва в многоточия.
И няма да забравя.
Ще продължавам да те намирам
в пет букви, тъй като това
е моето всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....