Намирам го...

Ела при мен, чуй ме...

приказка ще ти разкажа...

за едно малко момиче...

ела, чуй, чуй сърцето и...

Ще ти изпее своята песен...

за звездата, която мечтае...

но още не е достигнала...

но ето...времето и дойде.

Събужда се... днес в мен...

Изгрева в залеза изгря.

Слънцето целуна земята.

Небето днес прегръщам.

От дъното на морето идвам...

И време е, вече знам...

мечтите ми да полетят...

Свободата да открия...

Да последвам сърцето...

Да кажа, това което мисля!

Да изпея, това което чувствам!

Да направя,това което мечтая!

Да извикам или да прошепна!

Повече няма да лежат стъпкани!

Повече няма да са премълчани!

Повече няма да са на някой друг!

Но вдъхновени са винаги от лъчите...

които огряват всеки един от нас...,

и извират от всяко нещо или някой...

които обичам..., в които живея...,

в които дишам и бие сърцето ми...!

Но ти не можа да ме последваш...

Повече чувствам, отколкото искаше!

Не можа в клетката да ме задържиш...

Аз полетях. Искам и ти да полетиш.

Няма да забравя, че ми даде глас...!

Мечтая и ти да докоснеш звездите!

Но днес от дъното, от всяко едно кътче

на сърцето - звучи моя собствен глас...

Този, на който днес се усмихвам!

Този, с който днес искам да плача!

Този, в който мечтая и летя!

Този, който изживявам и композирам...!

Този, в който се намирам и обичам!