8 nov 2005, 23:44

Намразих 

  Poesía
1061 0 0
Тик - так бързо трака
забавеният
механизъм не стария часовник.
Отброява злобно всяка капчица живот.
Аз-като последния нищожник
кривя се във истерия ,рея се във плач.
Гласовете ви вече не чувам,
нито агонията,чувствам само мрака
прегърнал ме като любовник
водещ ме надолу към дъното на пропастта.
И аз тръгвам...
Можете да ме попитате ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??