На двугърба камила прилича животът ми.
Сред пустиня се влачим, а аз без седло
съм се вкопчила в нея до бяло под ноктите,
с мисълта, че така е за мое добро.
В маранята примамват ме хищно миражите -
под фалшивите палми предлагат вода.
Подминавам ги. - Щом съществува оазисът -
ще се пречне самичък, дори без да ща.
Омагьосват ме изгреви, хранят очите ми
сред драперии облачни в розов сатен.
Но напред, под жестокото слънце, залитаме
и с двугърбата пъплим в нестроен рефрен. ...