Напевът на туарега
На двугърба камила прилича животът ми.
Сред пустиня се влачим, а аз без седло
съм се вкопчила в нея до бяло под ноктите,
с мисълта, че така е за мое добро.
В маранята примамват ме хищно миражите -
под фалшивите палми предлагат вода.
Подминавам ги. - Щом съществува оазисът -
ще се пречне самичък, дори без да ща.
Омагьосват ме изгреви, хранят очите ми
сред драперии облачни в розов сатен.
Но напред, под жестокото слънце, залитаме
и с двугърбата пъплим в нестроен рефрен.
А след залез, когато въздъхне Вселената
и разпусне над мен звездооки коси -
лагерувам. И с устни от жад набраздени
й напявам - разправям й, че ме боли.
На разсъмване пак сме на път със камилата.
Просто - дата отпред, аз и дата отзад.
И така - докогато привършат й силите
и сама не остана в пустинния ад.
Моят семпъл живот е камила с две гърбици.
Помежду им съм - вкопчен, пътуващ човек.
И не мисля, че странна е тази привързаност -
без камила какво е един туарег?
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
