Регина (Радост Даскалова)
374 1425
14 мая 2014 г., 12:38

Напевът на туарега 

  Поэзия
576 2 12

На двугърба камила прилича животът ми.

Сред пустиня се влачим, а аз без седло

съм се вкопчила в нея до бяло под ноктите,

с мисълта, че така е за мое добро.

 

В маранята примамват ме хищно миражите -

под фалшивите палми предлагат вода.

Подминавам ги. - Щом съществува оазисът -

ще се пречне самичък, дори без да ща.

Омагьосват ме изгреви, хранят очите ми

сред драперии облачни в розов сатен.

Но напред, под жестокото слънце, залитаме

и с двугърбата пъплим в нестроен рефрен.

А след залез, когато въздъхне Вселената

и разпусне над мен звездооки коси -

лагерувам. И с устни от жад набраздени

й напявам - разправям й, че ме боли.

На разсъмване пак сме на път със камилата.

Просто - дата отпред, аз и дата отзад.

И така - докогато привършат й силите

и сама не остана в пустинния ад.

 

Моят семпъл живот е камила с две гърбици.

Помежду им съм - вкопчен, пътуващ човек.

И не мисля, че странна е тази привързаност -

без камила какво е един туарег?


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??