divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
24 abr 2008, 8:45

Написване на стих 

  Poesía » Del paisaje
761 0 14
Цикламените ириси на утрото
оглеждат хълбоците на брега.
Скалата, с лунните лъчи флиртувала,
виновно моли Слънцето за прошка.
Но Слънцето е тъй ревнив жених -
от него блага дума не очаквай!
Ще я осъди да гори на клада.
За нея някой ще напише стих...

Милувката отчаяна на вятъра
докосва пожълтелите треви.
Дъждът изглежда нейде се пропи
и закъсня. Без него те увяхнаха.
Да го накажем и превърнем в сняг! -
прокле го зимното небе оловно.
Снегът е верен и добър любовник.
За него някой ще напише стих.

Случайно бях тогава на брега.
Набрах треви и тайно слушах вятъра.
И в моята оглозгана душа
се настани остатъкът от лятото.
Запазих го, от бурите го скрих,
за да ме топли в ледените вечери
и, струва ми се, просто бях обречен
да прикова към листа този стих.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??