Цикламените ириси на утрото
оглеждат хълбоците на брега.
Скалата, с лунните лъчи флиртувала,
виновно моли Слънцето за прошка.
Но Слънцето е тъй ревнив жених -
от него блага дума не очаквай!
Ще я осъди да гори на клада.
За нея някой ще напише стих...
Милувката отчаяна на вятъра
докосва пожълтелите треви.
Дъждът изглежда нейде се пропи
и закъсня. Без него те увяхнаха. ...