26 jul 2014, 14:45

Наполовина

582 0 1

 

                                                  Наполовина

 

 

                               Ти  никога  не  ме  обикна  тъй

                               както  сърцето  ми  жадуваше.

                               Копнееше  за  мен  наполовина.

                               Обичаше  ме,  но  наполовина.

                               В  мечтите  ти  живях  наполовина.

                               Наполовина  и  в  съня  ти  липсвах.

                               Ти  никога  не  ме  обикна  тъй,

                               че  с  болката  от  любовта  да  светиш.

                               И  вместо  ореол  за  теб  да   нося,

                               останах  любовта  ти  все  да  прося...                 

                               Тъгата  ти  наполовина  беше,

                               името  ми  плахо  все  шептеше.

                               Сега  върви!  Изцяло  забрави  ме!

                               И  не  споменавай  мойто  име!

                               Половина  обич  аз  не  прося  -

                               половина  обич  тежко  жари.

                              

                               Аз  сърцето  цялото  дарявам  -

                               половина  обич  не  признавам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...