Наполовина
Ти никога не ме обикна тъй
както сърцето ми жадуваше.
Копнееше за мен наполовина.
Обичаше ме, но наполовина.
В мечтите ти живях наполовина.
Наполовина и в съня ти липсвах.
Ти никога не ме обикна тъй,
че с болката от любовта да светиш.
И вместо ореол за теб да нося,
останах любовта ти все да прося...
Тъгата ти наполовина беше,
името ми плахо все шептеше.
Сега върви! Изцяло забрави ме!
И не споменавай мойто име!
Половина обич аз не прося -
половина обич тежко жари.
Аз сърцето цялото дарявам -
половина обич не признавам.
© Стойна Димова Всички права запазени