24 ene 2007, 11:22

Направи най-красивата любов...

  Poesía
1.1K 0 6

Аз съм там, дълбоко заровена в сърцето ти,   
губиш контрол, знам, чета го по очите,
мога да кажа всяка твоя мисъл,
мога да извикам топлината в сълзите...

Отпусни си нежните черти,
нека допира говори повече от всичко...
сладка тръпка, раната ручи,
болката не жали вече нищо.

Не се плаши, ела в този свят,
плача в песента ми нека те привлича,
но ти не бързай, леко ръцете протегни,
усети ме, толкова съм близо.

Виж през тези същите очи,
плача докрай те съпровожда,
по кожата студени, стичат се сълзи,
лъжата тръпката обхожда.

Дебни ме, стискай мен и любовта ми,
тя извира и в тебе се пилее,
капка по капка разтапя съня ми,
самота непосилна за вятъра пее...

Тека, за да те срещна,
виждам отражение в студеното небе,
всяка капка в мен блика с надежда,
влива се в теб и чака две ръце.

Ето - давам вече всичко,
захвърлям миналото пропиляно,
в краката ти сгушено, самичко,
сърцето ми - захвърлено и запустяло.

То се ражда там, където ти покълваш,
може би вижда вече през заключени врати,
зад тях ти невидимото преобръщаш,
и до края, може би все ще сме сами...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....