Аз съм там, дълбоко заровена в сърцето ти,
губиш контрол, знам, чета го по очите,
мога да кажа всяка твоя мисъл,
мога да извикам топлината в сълзите...
Отпусни си нежните черти,
нека допира говори повече от всичко...
сладка тръпка, раната ручи,
болката не жали вече нищо.
Не се плаши, ела в този свят,
плача в песента ми нека те привлича,
но ти не бързай, леко ръцете протегни,
усети ме, толкова съм близо.
Виж през тези същите очи,
плача докрай те съпровожда,
по кожата студени, стичат се сълзи,
лъжата тръпката обхожда.
Дебни ме, стискай мен и любовта ми,
тя извира и в тебе се пилее,
капка по капка разтапя съня ми,
самота непосилна за вятъра пее...
Тека, за да те срещна,
виждам отражение в студеното небе,
всяка капка в мен блика с надежда,
влива се в теб и чака две ръце.
Ето - давам вече всичко,
захвърлям миналото пропиляно,
в краката ти сгушено, самичко,
сърцето ми - захвърлено и запустяло.
То се ражда там, където ти покълваш,
може би вижда вече през заключени врати,
зад тях ти невидимото преобръщаш,
и до края, може би все ще сме сами...
© Натали Все права защищены