Jan 24, 2007, 11:22 AM

Направи най-красивата любов...

  Poetry
1.1K 0 6

Аз съм там, дълбоко заровена в сърцето ти,   
губиш контрол, знам, чета го по очите,
мога да кажа всяка твоя мисъл,
мога да извикам топлината в сълзите...

Отпусни си нежните черти,
нека допира говори повече от всичко...
сладка тръпка, раната ручи,
болката не жали вече нищо.

Не се плаши, ела в този свят,
плача в песента ми нека те привлича,
но ти не бързай, леко ръцете протегни,
усети ме, толкова съм близо.

Виж през тези същите очи,
плача докрай те съпровожда,
по кожата студени, стичат се сълзи,
лъжата тръпката обхожда.

Дебни ме, стискай мен и любовта ми,
тя извира и в тебе се пилее,
капка по капка разтапя съня ми,
самота непосилна за вятъра пее...

Тека, за да те срещна,
виждам отражение в студеното небе,
всяка капка в мен блика с надежда,
влива се в теб и чака две ръце.

Ето - давам вече всичко,
захвърлям миналото пропиляно,
в краката ти сгушено, самичко,
сърцето ми - захвърлено и запустяло.

То се ражда там, където ти покълваш,
може би вижда вече през заключени врати,
зад тях ти невидимото преобръщаш,
и до края, може би все ще сме сами...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...