Направú
Ти, който в нещата се криеш,
във въздуха който мълчиш,
ти, който душата ми пиеш,
с две тъжни очи.
Ти, който си дал имената -
на себе си име не дал! -
ти - сянката, ти - светлината,
които се смесват на кал.
Тази кал, дето аз съм замесен.
Чудотворецо, направú
да звучи на света като песен
и повелята страшна: бъди!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
