9.08.2009 г., 21:39 ч.

Направú 

  Поезия » Друга
687 0 13

 

Ти, който в нещата се криеш,
във въздуха който мълчиш,
ти, който душата ми пиеш,
с две тъжни очи.

Ти, който си дал имената -
на себе си име не дал! -
ти - сянката, ти - светлината,
които се смесват на кал.

Тази кал, дето аз съм замесен.

Чудотворецо, направú
да звучи на света като песен
и повелята страшна: бъди!

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??