Напразно очакване
Напразно очакване
(посветено е на майка ми, след смъртта й)
В душата ми отеква тъжен звън,
а болката засилва се отново
и споменът, по тебе спотаен,
тежи в сърцето ми като олово.
Пред мен изниква образът ти мил -
най-хубавият образ на света.
И струва ми се, че всеки миг
ще влезеш през малката отворена врата.
Заглеждам се в очакване да дойдеш,
да ми дадеш от твойта топлина...
Снежана Кръстанова
написано 1984г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Снежана Кръстанова-Иванова Todos los derechos reservados
