Напразно очакване
Напразно очакване
(посветено е на майка ми, след смъртта й)
В душата ми отеква тъжен звън,
а болката засилва се отново
и споменът, по тебе спотаен,
тежи в сърцето ми като олово.
Пред мен изниква образът ти мил -
най-хубавият образ на света.
И струва ми се, че всеки миг
ще влезеш през малката отворена врата.
Заглеждам се в очакване да дойдеш,
да ми дадеш от твойта топлина...
Снежана Кръстанова
написано 1984г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени
