Напред
Напред
Земята опира небето
напред в хоризонта пред нас.
Отекват далеч гласовете
и ехото става компас.
Посока напред в безкрая,
откъснат от всичко преди.
За вчера никой там не ридае,
там няма минали дни.
Далече, далече, където
минутите сливат се в час,
ефирът безпаметно свети
и слънцето става атлас.
Стъпки в мигове неродени
оставят жива следа.
В ритмично, пулсиращо време,
посоката днес е една.
08.2002
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados
