magnum (Венцислав Янакиев)
63 2042
9 ago 2008, 6:42

Напред 

  Poesía
806 0 9

     Напред

 

Земята опира небето

напред в хоризонта пред нас.

Отекват далеч гласовете

и ехото става компас.

 

Посока напред в безкрая,

откъснат от всичко преди.

За вчера никой там не ридае,

там няма минали дни.

 

Далече, далече, където

минутите сливат се в час,

ефирът безпаметно свети

и слънцето става атлас.

 

Стъпки в мигове неродени

оставят жива следа.

В ритмично, пулсиращо време,

посоката днес е една.

                        08.2002

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И на мен много ми хареса!
    Поздрав!!!
  • Браво, момче!
  • Мечтите ни водят
    в онази посока,
    която им шепне сърцето.
    През болки, неволи
    и много умора
    успяват до край да ни светят.

    Закони, забрани
    и всякакви рани
    се трупат, тежат и болят.
    Не им позволявай.
    Недей. Продължавай.
    Посоката днес е една.

    Ти само я следвай.

    ПП: Тома, що неритмичен? Попрочетох го някалко пъти. Побвах "напред в безкрая" да стане "напред към безкрая" и ми се върза по-добре, но останалото си ми "тече" гладко.

    Така или иначе, радвам се, че бях тук.
  • Правилна посока!Поздрав!
  • Като песен е, онези носещи оптимизъм!
    Браво!
  • Да, посоката е напред към хоризонта Поздравче
  • ееее,ако си чел по-внимателно щеше да видиш и датата. ако съм искал да го променям съм имал достатъчно време ,нали? за мен е важно да изглежда именно по този начин !!! а то не е задължително да ти харесва
  • Ама неритмичен стих. Но пък с потенциал. Защо не го пипнещ малко?
  • само напред...
    красив...животворен стих...грабна ме...понесе ме...
Propuestas
: ??:??