Напред
Напред
Земята опира небето
напред в хоризонта пред нас.
Отекват далеч гласовете
и ехото става компас.
Посока напред в безкрая,
откъснат от всичко преди.
За вчера никой там не ридае,
там няма минали дни.
Далече, далече, където
минутите сливат се в час,
ефирът безпаметно свети
и слънцето става атлас.
Стъпки в мигове неродени
оставят жива следа.
В ритмично, пулсиращо време,
посоката днес е една.
08.2002
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислав Янакиев Все права защищены
