Напред, най-накрая

16 dic 2017, 18:41

Poesía » Filosófica

930 1 3

Изкачих върховете,
слезнах през низините,
отпих от сладостта на живота!

Надмогнах страховете,
изкарах си парите,
побеждавах и учех с охота.

Помъдрях, доста, доста,
но младостта ми е луда,
младостта ми ми шепне в ухото,

че радостта - тя е проста -
да си жив до полуда,
да живееш мечтите свободно.

Младостта ми - пред мен е!
Радостта ми ме чака,
трудното зад гърба си оставих,

Плаках сам и от болка,
плаках сам - и от радост,
и да бъда човек - не забравих!

Днес Бог ми прощава
и казва ми: ''Браво!
Живей! На теб се полага!''

И вървя напред бодро,
и вървя напред гордо,
към мечтите, напред, най- накрая!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Violet_86 (Виолета)

2017-12-17T21:25:09+02:00

Само така, Александър
Поздравявам те.
Алкнет (Александър Лозанов)

2017-12-17T02:09:49+02:00

Благодаря ти, Марги! Мисля че бях на 24, когато го писах...еххх...ама още си ни бива
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-16T21:39:55+02:00

Браво! За стиха, за младостта, за бодростта... Ще ти издам една тайна... Човек не осъзнава кога е изгубил младостта и крачи бодро и гордо към мечтите дори и в старостта. Поздрав!