Алкнет (Александър Лозанов)
18 32
16.12.2017 г., 18:41 ч.

Напред, най-накрая 

  Поезия » Философска
931 1 3

Изкачих върховете,
слезнах през низините,
отпих от сладостта на живота!

 

Надмогнах страховете,
изкарах си парите,
побеждавах и учех с охота.

 

Помъдрях, доста, доста,
но младостта ми е луда,
младостта ми ми шепне в ухото,

 

че радостта - тя е проста -
да си жив до полуда,
да живееш мечтите свободно.

 

Младостта ми - пред мен е!
Радостта ми ме чака,
трудното зад гърба си оставих,

 

Плаках сам и от болка,
плаках сам - и от радост,
и да бъда човек - не забравих!

 

Днес Бог ми прощава
и казва ми: ''Браво!
Живей! На теб се полага!''

 

И вървя напред бодро,
и вървя напред гордо,
към мечтите, напред, най- накрая!

© Александър Лозанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само така, Александър
    Поздравявам те.
  • Благодаря ти, Марги! Мисля че бях на 24, когато го писах...еххх...ама още си ни бива
  • Браво! За стиха, за младостта, за бодростта... Ще ти издам една тайна... Човек не осъзнава кога е изгубил младостта и крачи бодро и гордо към мечтите дори и в старостта. Поздрав!
Предложения
: ??:??