Напред, най-накрая
Изкачих върховете,
слезнах през низините,
отпих от сладостта на живота!
Надмогнах страховете,
изкарах си парите,
побеждавах и учех с охота.
Помъдрях, доста, доста,
но младостта ми е луда,
младостта ми ми шепне в ухото,
че радостта - тя е проста -
да си жив до полуда,
да живееш мечтите свободно.
Младостта ми - пред мен е!
Радостта ми ме чака,
трудното зад гърба си оставих,
Плаках сам и от болка,
плаках сам - и от радост,
и да бъда човек - не забравих!
Днес Бог ми прощава
и казва ми: ''Браво!
Живей! На теб се полага!''
И вървя напред бодро,
и вървя напред гордо,
към мечтите, напред, най- накрая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Лозанов Всички права запазени
